december 08, 2009 03:55pm
Вестник Труд за Книжаничката
на 21.11.2009 Вестник труд публикува малка статия за нас. Идеологията на книжарничката е леко преиначена, но все пак са поставени основните акценти. Цялата статия можете да прочетете ТУК
december 01, 2009 02:55pm
Написаха за нас...
Цяло чудо е да отвориш вратата на тази малка книжарничка и да не завариш вътре нито една... усмивка.
Опитвал съм всякак - по обяд и късно вечер, преди затваряне, но мисията винаги е безуспешна... Доброто настроение там е прегърнало хубавите мисли и се носи по цялата софийска уличка "Петър Берон" заедно с аромата на кафе, което също се превръща в запазен знак на това уютно място. Причината лесно може да се разбере: създателката на "Книги на народите" Янина Христова смята, че книжарницата в наши дни трябва да има и своя социална мисия. Затова и малкото квадратни метри са се превърнали от търговска площ в територия за споделяне на идеи и емоции. Специално мен ме връхлитат винаги - да направим екологична вечер, посветена на правата на растенията, да опечем много тиквеници и да ги споделим преди Коледа - разбира се, заедно с рецептите... И да се научим да плетем на една кука, добавя пък Яница, която е книжарят пазител на Янина. Явно и интересите им са толкова еднакви, колкото си приличат техните имена...
Да отидете в "Книги на народите", си заслужава не заради новия роман на Дан Браун, а защото там ще откриете много повече - забавни играчки, ароматни и почти вкусни свещи плюс уникалните калъфи на Маша, които напомнят, че да четеш книга, може да е и стилно! Ще си тръгнете по всяка вероятност с четиво и, разбира се, с усмивка.
"Книги на народите" на столичната улица "Петър Берон" 1 посетиха Краси Проданов и Константин Начев, чийто обектив "забеляза" и кътчето, където книгите, които вече сме прочели, могат да сменят своя притежател
За публикацията благодарим на:
Indigovo.info
november 25, 2009 04:42pm
Сензация! "Боен клуб" е отново на пазара!!!
"Боен клуб" от Чък Паланюк
Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш.
Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш...
Още с появата си през 1996 г. „Боен клуб” спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието.
Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А „облагите” на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв.
Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот. Тайлър е убеден, че тази радикална форма на психотерапия е единственият начин да преодолеят рамките на безцелното си съществуване и да бъдат свободни. Защото в неговия живот няма правила, граници, спирачки.
„Боен клуб” е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Книгата взриви световната литература и вдъхнови едноименния филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас...
Цена – 12.00 лв.
224 страници
ИСБН - 978-954-389-073-6
Размери – 20Х13 см
На пазара – от 30.11.2009 г.
november 21, 2009 10:20am
Послание от Амазония
Ще отворя съзнанието ти
Така ще те изпълня с радост
Ще изпълня със сила мислите ти и
Тялото ти
Сега ще те излекувам до
Вътрешността на сърцето ти.
Ще те излекувам с безкрайно щастие
Така ще възвърна живота в тялото ти и в мислите ти
Ще излекувам твоето същество, твоето тяло
С могъщата истина на дървото и на Вселената
Ти си радостен, запомни думите ми
Затова сега ти запомняш думите ми
Въпреки че съм малка, мислите ти ще изгреят
Вселената е хармония, светът винаги е
И ще бъде
Цялата книга-календар с послания от Амазония може да намерите в книжарничката ни или да проъчате от сайта.
november 16, 2009 03:39pm
"Атлас изправи рамене" в любовна история с капитализма
Едно от най-значимите произведения в световната литература вече излезе на българския пазар и превзе първите места на класациите. В Америка "Атлас изправи рамене" е най-продаваната литературна творба след Библията.
Това е факт, който не можем пренебрегнем така, както лесно се пренебрегва поредния маркетингов продукт залял пазара.
Но не можем да пренебрегнем и друг факт: снощи 15.11.2009 беше премиерата на "Капитализъм-любовна история" на Майкъл Мур на Киномания. Атлас и Майкъл Мур влязоха в сблъсък,който ме поведе в един дълъг мисловен спор със самата мен.
Докато четях "Атлас изправи рамене" настръхвах от настървението, с което Дагни отхвърля постредствеността, липсата на чиста мисъл, стремеж, размиващите си граници на личността; възхищавах се на способността и да не се влияе от мнението на никого, да използва себичността си като предпазна дреха срещу паразитните хора, които живеят, за да черпят сили от силните като нея. Тя ръководи бизнеса на семейството си срещу всички насрещни ветрове и урагани, изправя всичко на крака и е пример за хората, които винаги се изправят на крака. Постига всичко това без всякаква слабост, без мисъл за другите, мотивирана от лична изгода, от пари, омаяна от силата си.
Сама се учудвам на това, че и се възхищавам, ще я разбирам и съм сигурна, че всеки читател я разбира и и се възхищава... И въпреки това, всички вътре в себе си знаем, че хора като нея са в основата на настоящото зло на капитализма, на всички световни проблеми, на финансовата криза, на алчността, на промените в климата.Да, те са причината за всичко това, безкрупулната им сила е причина за всичко това...и точно тази сила всява такъв респект и сила, че е трудно да се отделиш от историята им...
В същото време отивам и гледам Майкъл Мур, подготвена съм за прекалена манипулация и пропаганда, но не съм готова да кажа, че не съм съгласна с него. В последния си филм "Любовна история:Капитализъм" той отново разкрива факти, които накараха почти пълната зала 1 на НДК да настръхне - точно толкова, колкото и аз настръхвах от възхищение от "Атлас изправи рамене". С две думи, той разкрива безобразията, които правят хора като тези описани в гореспоменатата книга, описва последствията от десетилетия на хора с власт и пари, които държат 1% от населението на земята под контрол. УолСтрийт командва Америка, корпорациите застраховат младите си служители, надявайки се да имрат, за да вземат застраховки от 1 млн долара, съдии пращат малолетни с дребни престъпления в затвори за по 12 месеца...за да печелят интернатите...Силни думи, силни аргументи, силен филм.
Накрая всички ръкопляскаха, оживлението в НДК беше нещо, на което рядко се наслаждавам след филми в киното. Всички говореха, обсъждаха, спореха, а аз бях по-настръхнала от всякога.
Не може просто така да се сблъскаш с две напълно противоположни свята и никакъв конфликт да не се надигне в душата ти. А това се случи с мен... Аз разбирах злото на капитализма, напълно се съгласявах в Майкъл Мур, а в следващия момент се сещах за героите от Атлас, които постигаха този капитализъм, не като крайна цел, а като начин да бъдат различни, да не се оставят на постредствеността, на съдбата, на скуката, на липсата на личностна стойност. Като начин да се усъвършенстват, да намират нови решения, нови лекарства, нови пътища...
ЧУдя се можем ли да променим и сегашния свят ако ги няма тези хора да поведат всички напред...
Къде е истината? На кой бряг сме ние днес? На кой бряг сте вие?
